Иван Стамболов-Сула: Фактчекърство и свобода на словото
Иван Стамболов-Сула
Неотдавна някакъв юноша, евентуално цивилен зает или пък директно обиден от радикалните промени, които се чакат през тази година в света, написа, че откакто господин Зукърбърг смъкна цензурата в сгода на същите тези промени, фейсбук към този момент няма да е същият.
Ще се трансформира в гробница, в мъгливо мочурище, измежду което вият чудовища, тролове ще раздират необразовани пенсионери, а умните и красивите ще избягат в други обществени мрежи, където към момента тачат “стандартите на общността ”.
Тоест, където фактчекингът и цензурата са си на мястото. Иначе казано там, където има оторизиран орган, който да споделя що е истина. Не бързайте да се възмущавате! Сигурни ли сте, че не е по този начин? Сигурни ли сте, че медиите не трябва да управляват и (о, смут!) да цензурират наличието си, когато се постанова, с цел да не се увредят душите на читателите?
Мен по принцип не ме закачат, тъй като се държа обичайно, не неистина и не наскърбявам. Ако приказвам срещу демократичния мейнстрийм, върша го възпитано и необоримо, тъй че и най-злият цензор може единствено да скърца със зъби, само че не върви да ме блокира. Трили са ми изявления единствено три пъти за, чакате да забележим - за към 15 години.
Първата беше поради илюстрацията (не помня защо беше текстът) - нудистки плаж, сниман от хеликоптер. Хората бяха дребни, само че някой пазач на “стандартите на общността ”, човешки или автоматизиран, ги разпозна като голи и ме перна през ръцете.
Втория път беше отново поради илюстрацията. Текстът се занимаваше с бруталната агитация и словесната операция. Понеже се знае, че нацистите са майстори в това, взех решение да илюстрирам със фотография на Гьоринг и то такава, на която не наподобява по най-симпатичния метод - по принцип той, изключително преди да надебелее, е бил прекомерно хубав мъж. Обаче “общността ” е видяла единствено Гьоринг и е решила, че това е нацистка пропаганда.
Третият път не беше нито поради илюстрацията, нито поради наличието. Третият път беше, тъй като завързах диалог с някакъв човек - не помня с кого и на каква тематика - и взех решение да поддържа причините си със своя публикация, писана по същия въпрос.
“Общността ” обаче скочи и този път ме упрекна, че желая с измама и машинация да групирам лайкове.
Но другояче не, най-малко към този момент не ме закачат. Обаче тук не става дума за мен. Дадох в резюме тези образци единствено, с цел да покажа по какъв начин мисли и работи “Общността ”. Излиза, че тези три мои изявления (всъщност единствено две) са по-опасни от подправените реклами, които насочат посланията си посредством манипулирани клипове, в които, евентуално благодарение на изкуствен интелект, телевизионни водещи и известни персони насочат рекламните послания от видеозаписи, където в реалност са говорили напълно друго.
Не ви ли е попадало видео, в което Патриархът популяризира крем срещу хемороиди? Този тип груба операция е позволен от “Общността ”, само че човек да се базира в спор на личните си изявления - не. И това са изявления в същински медии, не във фейсбук. Истински медии с същински редактори.
Що за инстанция е фактчекърът, в случай че по този начин ще назоваваме редовия цензор в обществените мрежи? Това постоянно е някой неизвестен деец, на който заплащат повече, в сравнение с би изкарал с почтен труд и заради това е леко комплициран, леко раздразнителен и сензитивен към умствената активност на естествените хора. Като инстанция той е доста значим, тъй като негова е последната дума по въпроса що е истина и що не е.
Не че истината ще пострада от скромното му мнение, само че евентуално ще бъдат унищожени текстове, каквито цензорите в никакъв случай няма да са способни да основат, и евентуално, което е по-лошо, ще се намерят нежни характери, които да развият автоцензура, единствено и единствено да се изплъзнат от строгия взор на “Общността ”. А автоцензурата е най-желателното положение, в което би трябвало да се намира пишещата интелигенция, с цел да е спокоен новият международен ред.
Но единствено не мога да схвана за какво се чака, когато някой пъпчивец в режим “хоумофис ” ми каже, че нещо е истина или не е истина, аз да допускам на него, а не на медията, в която го написа.
Нима той е Централно разузнавателно управление на САЩ?
Нима разполага с ресурса да ревизира от първа ръка всичко? Напротив, недоверието ми е още по-голямо, когато знам, че против себе си имам клета душица, на която заплащат да пази “стандартите на общността ”.
Всичко опира до свободата на словото. За нея “медийният специалист ” доцент Георги Лозанов сподели, че е “човешко право и реализацията му би трябвало да става по този начин, че посредством него да се пазят и другите човешки права ”. Стига към този момент с тези правѕ или най-малко стига с това тяхно показване като нещо естествено, което съществува отвън обществото и сделките сред индивидите. Свободата на словото е просто независимост. Тя е нещо, за което се бориш, от което си носиш последствията (ако имаш дупе) и в последна сметка е непринуден избор. Това е свободата - непринуден избор. Никой не може да ти отнеме свободата, изключително пък тази на словото. Винаги можеш да кажеш каквото искаш.
“Да, но може да ме вкарат в пандиза или да ме убият ”. Ако това те стопира да приказваш, значи просто нямаш дупе, а не че някой те е лишил от мистичното ти право “свобода на словото ”. Ако мислиш свободата като “неотменимо естествено право ”, при най-малкия напън няма да окажеш опозиция, а ще се разплачеш и ще се разпищиш някой да идва да те избавя. А системата това и чака, тя непрекъснато има подръка спасители от всевъзможен тип, на които би трябвало да делегираш отговорността за себе си. Защо в ляволибералните общества е такава тъга жителите да са въоръжени? По същата причина.
Свободата не е безконечен празник, не е развлечение. Не е състезание по съобразителност и автентичност, не е предизвикателство да направиш нещо, което никой различен до момента не е правил и тъй като множеството неща, а изключително тези от тях, които имат смисъл, към този момент са правени, да измислиш колкото можеш по-голямо извращение. Не, свободата не е това.
Свободата върви с отговорността. Нека всеки споделя каквото си ще, само че да е разполагаем да понесе отговорност все едно от какъв тип. Първата стъпка към това почтено положение е да се приключи всякаква анонимност в обществените информационни канали. Всеки жител да има електронен автограф, който получава с персоналните си документи, и с него да се записва в мрежите. Така за всяка дума ще се знае кой я е споделил. А в случай че някой не желае да се знае името му, в реда на нещата е да бъде запитан за какво.
Бях предложил това преди много години, когато светът беше релативно друг. Тогава ми скочиха, разпънаха ме, щяха да ме изядат! Как така! Унищожаваш свободата, като посягаш на анонимността! Интернет е демократично място, където всеки приказва, каквото си желае!
Тогава скочиха е ме разпънаха същите тези, които през днешния ден са се загрижили за фактчекърите и за “стандартите на общността ”. Защо? Просто тъй като тогава е било съвременно едно, в този момент е съвременно друго. Много са ми смешни, тъй като не престават да се изживяват като някакви бунтари, а са най-обикновени и постоянно платени трубадури на системата. Омразата им е най-голяма не към някой различен, а точно към тези, които дръзват да опонират на признатото за вярно от мейнстрийма. И се чудят по какъв начин да ги нарекат, тъй като самите те са узурпирали тяхната роля. Поне във фантазиите си.
Всеки би трябвало да носи отговорност освен за дейностите, само че и за думите си, тъй като думите, изключително тези, произнесени обществено, пораждат дейности. Малцина знаят, че съгласно теорията, задачата на пропагандата не е толкоз смяна на мнението, колкото предизвикателство на избрани, мечтани и следени дейности. Но отговорността за думите не трябва да бъде вменявана по този идиотски метод. Разбира се, че лъжата би трябвало да се преследва и изобличава, само че не от тимуровски команди и доброволни отряди на трудещите се.
И в случай че разгледаме целия този текст като една наздравица, дано приключим по този начин: да пием за свободата такава, каквато е, а не каквато ни споделят, че е; да пием за истината, а не за медиаторите, които се тълпят да застанат сред нас и нея.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Инфо: Труд
